13.Април.2023 г.
С възстановяването на Българската държава през 1878 г. се поставя началото на изграждане на административен апарат, който да упражнява функциите и да реализира политиките на публичната власт. Годините след Освобождението и особено след Съединението са белязани от желанието и стремежа индустриалните отношения в страната да се развиват по европейски образец. В младата държава тепърва се създава липсващата до този момент национална правна система, а в първите години трудовите отношения на практика са без правна регулация.
Започва процес на създаване на частична уредба в отделни самостоятелни актове в тази област, първият нормативен акт сред които е Законът за женския и детския труд в индустриалните заведения. Законът е приет на 22 януари 1905 г. от ХIII-тото Обикновено народно събрание и е обнародван с Указ № 13 на княз Фердинанд в Държавен вестник, брой 66 от 26 март 1905 г.
Този нормативен акт съдържа и първите разпоредби във връзка с осъществяването на контролна дейност по повод полагането на труд. В него се създават правомощия за „инспектиращите длъжностни лица“. Посочва се, че контролът по прилагането на закона ще се осъществява от инспектори на труда, действащи под ръководството на Министерството на търговията и земеделието. В чл.17 изрично се отбелязва, че „до назначението на титулярни инспектори на труда, за прилагането на закона ще се грижат специално учредени в градовете комитети на труда, състоящи се от пет души, а именно: градския кмет, общинския или околийския лекар, околийския училищен инспектор, градския или държавен инженер и един представител на работническите сдружавания в общината. В градовете – седалища на търговско-индустриални камари, в тия комитети влизат като членове и секретарите на камарите“. Предвиден е тригодишен мандат на комитетите на труда, но се уточнява, че членовете им могат да бъдат преназначавани. Според закона, „длъжността на тия комитети е почетна и, следователно, безплатна“, но се регламентира заплащане на пътни и дневни пари за сметка на министерството по време на инспектирането. В закона са регламентирани и съответните санкции (глоби) за неизпълнение на конкретни разпоредби.
Стремежът на законотворците да уредят изрично и в нарочен нормативен акт осъществяването на контрол върху отношенията свързани с полагането на труд, намира израз в приетия на 18 декември 1906 г. от същото XIII-то Обикновено Народно Събрание Закон за инспектората по труда. Законът е утвърден почти година по-късно с Указ № 182 от 26 октомври 1907 г. на княз Фердинанд и обнародван в брой 238 на Държавен вестник от 3 ноември 1907 г.. Именно тази дата (03.11.1907 г.) се смята за рождена дата на контролния орган за спазване на трудовото законодателство у нас и от 1998 г. се отбелязва като официален празник на Инспекцията по труда.
Със Закона за инспектората по труда се създава една по-детайлна уредба на контролната дейност по спазването на трудовите права на работещите. За разлика от разгледаната по-горе частична регламентация от 1905 г., която се отнася само до контрол по прилагането на разпоредбите на Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения, с новия нормативен акт се регламентира общия контрол на труда, урежда се и статута на контролните органи.
Съгласно чл.1 от закона, инспекторатът по труда се създава към Министерството на търговията и земеделието, за да осъществява контрол „по прилагането и изпълнението на законите, правилниците и наредбите по индустрията, търговията, занаятите и по протекцията на работниците“. Инспекторатът се състои от главни инспектори при министерството и по един окръжен инспектор във всеки окръжен град. Изрично се предвижда (чл.3), че инспекторите „имат свободен достъп, през всяко време на денонощието, във всичките обществени, държавни и частни промишлени заведения, даже и когато тия заведения са предназначени за професионално обучение или благотворителна цел“. За инспектори, според закона, могат да бъдат назначавани „български поданици, навършили най-малко 30-годишна възраст, и които имат съответстващо на службата висше образование, или пък обществената деятелност на които е достатъчна гаранция, че ще могат да изпълняват възложената им длъжност“. Дадена е възможност на министъра на търговията и земеделието да възлага някои от контролните функции на инспекторите на длъжностни лица и специалисти (инженери, лекари и други) като в тези случаи, оправомощените лица се ползват от всички права на инспекторите при осъществяването на контролните функции. Въвеждат се изисквания за несъвместимост със заеманото служебно положение, като законът предвижда, че инспекторите „не могат да експлоатират никакви промишлени предприятия, било като собственици, било чрез други лица. Забранява им се също да бъдат наематели, съдържатели или чиновници на каквото и да било предприятие“. Законът установява задължение за всички административни и общински власти да оказват необходимото съдействие на инспекторите при осъществяване на контролната им дейност, а за всеки който „по какъвто и да е начин попречи на някого от инспекторите да изпълни възложената му от закона обязаност“ е предвидена глоба, независимо от евентуалната наказателна отговорност. Законът за инспектората по труда предвижда приемането на Правилник за неговото прилагане, в който да се съдържа „уредбата на службата на инспектората по труда и неговите и на органите му права и задължения“.
Посочените дотук Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения и Закон за инспектората по труда са отменени с изричен текст в чл.35 от Закона за хигиената и безопасността на труда, който е приет от XVII-тото Обикновено Народно Събрание на 5 април 1917 г. и е обнародван с Указ № 25 от 1 юни 1917 г. на цар Фердинанд в ДВ, брой 129 от 15 юни 1917 г.
Законът за хигиената и безопасността на труда урежда множество правила за осигуряване на безопасни условия на труд, вкл. изисквания към сградите и помещенията, машините и оборудването, работните места, режима на почивки и хранене и т.н. Въвежда се изискването за наличие на медикаменти за първа помощ и на медицинско обслужване на работниците и наличието на работнически лекар за всяко предприятие с повече от 10 души персонал.
Контролът по спазване на тези правила, както и на разпоредбите свързани с минимална възраст за постъпване на работа, работното време и други права на работещите се предоставя на инспектори по труда към Министерство на търговията, промишлеността и труда. В закона се съдържа специална глава, озаглавена „Контрол и наказания“, с което се подчертава ролята и значението на контролната дейност. Инспекторите отново са главни и окръжни, като изискването към тях е да притежават завършено висше техническо, медицинско, юридическо или „политико-икономическо“ образование, но и този закон допуска по изключение инспекторска длъжност да се заема и от лица без необходимото образование, но „с достатъчна дейност и подготовка за службата“. Предвидено е и подпомагане дейността на инспекторите, чрез т.нар. от закона „помощници на окръжните инспектори“. Такива се назначават от министъра на търговията, промишлеността и труда във всяка околия, в която има повече от 1000 работници, като помощниците са избрани от местните работници. Като „съвещателно тяло по прилагането на закона, при Министерството на търговията и промишлеността се създава Върховен съвет на труда и работническите застраховки, в състава на който влизат представители на всички компетентни и заинтересовани в случая страни“.
И тук е посочен кръга от правомощия на инспекторите. Те имат осигурен достъп по всяко време на денонощието до всички предприятия. Не се нуждаят от разрешение от работодателите за извършване на проверките. Работодател може да присъства по време на проверката, само ако бъде поканен за това. Инспекторите имат право да разпитват работниците поотделно или в присъствието на поканени за това лица. За проверката се прави отбелязване в Ревизионна книга водена при предприятието. Непредставянето на ревизионната книга по време на проверка, укриването й, както и посегателствата върху книгата се наказват с глоба. В края на всяка година, инспекторите представят на министъра за обнародване „рапорт за дейността си, независимо от отделните такива според нуждата“.
В Закона за хигиената и безопасността на труда, наред със санкциите, вече са регламентирани и принудителни административни мерки, изразяващи се във възможност на министъра, след вземане на мнение от Върховния съвет на труда, да постанови „затваряне на заведението или преустановяване на предприятието“ във връзка с неизпълнение на закона, водещо до „неминуема опасност за здравето и живота на работния персонал“. За нарушения, допуснати в държавни заведения и предприятия, санкциите са персонални за конкретния директор или управител. Изрично се посочва, че за насилствено възпрепятстване на дейността им или други престъпления срещу инспекторите по труда се носи наказателна отговорност. Предвидена е санкция за работническите лекари, които при неизпълнение на задълженията им или „немарливо“ изпълнение, могат да бъдат лишаване от право да заемат службата за период от 1 до 3 години.
Първата социалистическа Конституция, Конституцията на Народна Република България от 1947 г., за първи път изрично урежда правото на труд сред основните права на човека, като в чл.73 посочва, че „гражданите имат право на труд“ и че „държавата осигурява осъществяването на това право на всеки гражданин“. Дори и след приемането на Конституцията, контролът по труда се упражнява въз основа на Закона за хигиената и безопасността на труда от 1917 г., чието действие се преустановява с приемането на първия Кодекс на труда през 1951 г. С Кодекса на труда от 1951 г. контролът по спазване на трудовото законодателство се предоставя на профсъюзите, като в чл.4 се посочва че:
„ЦС на ОРПС на профсъюзите имат право да учредяват и да организират избирането и назначаването на комисии по охрана на труда, инспекции по труда, работнически инспектори по труда, а също така съвети, комисии и делегати по държавното обществено осигуряване, чрез които да провеждат надзор върху изпълнението на задълженията на предприятията, учрежденията и организациите по приложение разпоредбите на настоящия кодекс и чрез които да осъществяват държавното обществено осигуряване“.
Законодателят предвижда създаването на специални органи по безопасността на труда, първоначално в определени ведомства (Министерството на транспорта, Министерството на тежката промишленост, Министерство на народната отбрана), а по-късно (през 1957 г.) в определени икономически сектори – минния отрасъл, транспорта и хидростроителството.
С приетия през 1966 г. Закон за инспекция за надзора по безопасността на труда към Министерски съвет се създава държавен контролен орган, който не отнема правомощията на профсъюзите, а действа паралелно с тях и на който са вменени правомощия и функции по създаване на общовалидни правила и норми за безопасността на труда съгласувани с Централния съвет на профсъюзите.
Така конституираните държавен и обществен орган по контрол, продължават да действат паралелно до 1973 г., когато се приема Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда, с който се отменя Закон за инспекция за надзора по безопасността на труда и цялостния контрол по спазването на трудовото законодателство се предоставя на профсъюзите.
Монополът на Българските професионални съюзи върху контролната дейност се запазва и препотвърждава и след приемането на новия Кодекс на труда от 1986 г. В тогавашната редакция на чл.34 от Глава Трета, която към приемането на кодекса регламентира статута и дейността на професионалните съюзи, се посочва, че профсъюзите участват „в създаването и прилагането на трудовото законодателство, както и в контрола на неговото спазване, в управлението на обществото и на предприятието и упражняват други права, които им предоставят законите на страната“. Видно от цитираното наред с контрола по спазване на трудовото законодателство, те разполагат и със законодателна инициатива по създаване на трудово-правни норми, което правомощие е изрично визирано и в първоначалните редакции на чл.35 („Централното ръководство на професионалните съюзи има право на законодателна инициатива по въпросите на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище“) чл.36 („Централното ръководство на професионалните съюзи има право да участва в подготовката на всички закони и укази по въпросите на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище“). Първоначалната редакция на чл.399 от КТ, тогава озаглавен „Профсъюзен контрол“ гласи:
| „Чл.399. (1) Професионалните съюзи упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. |
| (2) Професионалните съюзи упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез техните ръководства и специализирани контролни органи. |
| (3) Централното ръководство на професионалните съюзи определя профсъюзните контролни органи за спазване на трудовото законодателство и тяхната териториална и отраслова компетентност.“ |
През 1991 г. с ПМС № 193 от 02.10.1991 г. се създава Държавна инспекция по труда към Министерство на труда и социалната политика.
С Постановление № 270 от на Министерски съвет 30.12.1992 г., считано от 1 януари 1993 г. Държавна инспекция по труда се преобразува в Главна инспекция по труда към МТСП със специализирани териториални контролни органи. Общата численост на контролния орган съгласно ПМС № 270 / 1992 г. е определена на 520 души, като в постановлението се посочва (чл.2, ал.2), че „при осъществяване на контролната дейност Главната инспекция по труда може да привлича сътрудници като извънщатни инспектори с права и задължения на държавни контролни органи“.
По същото време, през 1992 г. се приемат съществени изменения и допълнения на Кодекса на труда, като се възстановява държавния контрол в областта на труда чрез новата редакция на чл.399, в която се посочва, че „цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи“.
През 2000 г. с ПМС № 92 от 26.05.2000 г. Главна инспекция по труда се преобразува в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
